Тази неделя 21.Август е традиционния събор на село Кладница. Както всяка година - очаква се да има много гости на жителите на селото, сергии с играчки за малчуганите, биричка и скара за по-големите и танции и хора на площада на селото. По-късно ще качим и културната програма на събитието.
Заповядайте!Неделя е Соборо
Младеж се метна в "Ариана", бере душа в "Пирогов"
02.04.2009 10:55 71
Младеж се метна в "Ариана", бере душа в "Пирогов"
Снимка: Булфото
17-годишен младеж от Перник е с опасност за живота, след като се е хвърлил във водата на езерото „Ариана“ с главата надолу.
Инцидентът е станал в сряда вечер около 20,15 часа, броени минути след края на футболната среща между България и Кипър.
За Dnes.bg от „Пирогов“ споделиха, че името на момчето е Влади Сотиров и е настанен в Детската неврохирургия със счупен шиен прешлен, счупен череп и контузия на мозъка.
В МВР обаче няма постъпил сигнал за подобен инцидент.
От Детската неврохирургия не пожелаха да предоставят допълнителна информация за инцидента.
Снимка: БГНЕС
12.05.2009
SPORTNI.bg
Международният гросмайстор и бивш селекционер на българския национален отбор по шахмат за мъже Кирил Георгиев бе уведомен от централата на Книгата на рекордите на Гинес, че е включен в раздела "Класически шахматен сеанс на едновременна игра". Това съобщи легендарният български шахматист Кирил Георгиев.
През февруари тази година гросмайстор Кирил Георгиев изнесе в София гигантски сеанс на едновременна игра на 360 дъски и постигна уникален резултат: 280 победи, 74 ремита и само 6 загуби, което е 88 процента успеваемост.
За да влезе в книгата на Гинес на българския гросмайстор му бяха необходими 80 процента. И още една любопитна подробност, която няма отношение към книгата на рекордите - сеансът продължи точно 14 часа и 8 минути, като гросмайсторът измина пеша над 20 километра, след което спа непробудно 24 часа и 30 минути. . .
Утре в 11:00 часа в агенция София прес кметът на район "Изгрев" инженер Панайот Бончев ще връчи на гросмайстор Кирил Георгиев сертификат за рекорда.
Върху руините на Витошко идват на гуляи от "новото време"
[28-01-2002] Новинар
Заради този язовир е било разрушено и изселено с. Витошко.
Резиденция "Студена" е любимо място на депутатите и министрите от НДСВ. Мястото е известно с богатия дивеч и чистата природа.
Малко под резиденция "Студена" се подават руините на разрушената църква. Хората от селото и в момента събират пари за възтановяването й.
Внукът на дядо Велин - Иван, се радва на роденото преди месец козле. На заден план старецът храни любимите си животни. Снимки Петър КРЪСТЕВ
01/04
Александър МИТЕВ
Какво е депутат без резиденция и ловна пушка? Все едно Троян без сливова, Пижо без Пенда, Бисеров без къща. Каквото и време да дойде, властта все ще си има любима резиденция и любими ловни полета.
НДСВ вече си избра любимо местенце. Само на 30 км от София на брега на язовира, от който Перник пие вода, е скътана резиденция "Студена". Когато трябва да получат съвети как да се държат в обществото, когато трябва да съберат областните управители, за да им влеят ум и разум, или просто когато трябва да си починат сред природата с пушка в ръка, царедворците отиват в "Студена".
Малцина обаче знаят за зловещата история на резиденцията. Тя е вдигната върху руините на някога китно селце. За да няма нищо, което да смущава покоя на властниците, жителите му са изселени.
Сега селото не съществува на картите. Младите хора дори не са сигурни как точно се казва - едни казват Попово, други Витошко. Причина за невежеството на местните жители е в комунистическото управление, което през 1945 г. решава, че името Попово е прекалено "попско". Селото веднага е прекръстено на Витошко за по-неутрално.
За жалост радостта на селяните от новото име е прекалено кратка. През 1952 г. партията започва да дълбае язовир "Студена".
Новопокръстеното село трябва да остане под водата
Властите събарят домовете на хората и ги изселват в пернишкия квартал "Изток", носещ модерното по онова време име "Ленин".
За изненада на местните жители, когато язовир "Студена" е готов, руините на Витошко остават на повърхността. За сметка на това върху тях се издига държавната резиденция "Студена". Базата за отдих е била любимо кътче и на предишни управници. Откакто дойде Новото време, посещенията зачестиха, разказват няколкото останали жители на несъществуващото село. Депутатите и министрите на Симеон идвали със същия мотив като предшествениците си - да си починат сред природата, да попуцат по дивите животни, а после да врътнат чеверметата.
Макар да се води заличено, село Витошко не е съвсем мъртво. До руините на всяка от къщите са изникнали я фургон, я барака. Пред един от фургоните в топлия зимен ден похапват на открито две млади семейства. Когато питаме какво се е случило със селото, отговорът е кратък и ясен:
Дошли са комунистите и са го изселили
казва най-разговорливият от четиримата - Антон. Той е наследник на някогашните жители и преди години се е върнал към законната си собственост. Опитваме да създадем наново селото, обяснява той. За да се върнат, е нужен указ на президента. Ако ни разреши, ще се върнем за постоянно тука. Ще строим, тук ще стане... Антон не довършва мисълта си и се обръща замислено към руините.
- Ето тук е била църквата, но комунистите са я съборили. Сега събираме пари да я възстановим, показва той.
Навремето, като питали защо са бутнали селото, след като не е останало под водата, им отговаряли, че е в района на вододайната зона и ще замърси водата на перничани. Над Витошко обаче има две села.
Канализацията им се изтича в язовира
Когато спадне нивото на водата на повърхността излизат надгробните камъни на старото гробище. И хората пият от тая вода..., вайкат се хората.
Всяка събота и неделя частен автобус събира някогашните жители на селцето от пернишкия квартал "Изток" и ги връща по родните им места. Освен младите хора, които идват само през уикенда, има неколцина старци, които живеят във Витошко постоянно.
Най-старият от тях е 80-годишният дядо Велин. Старецът си припомни патилата си.
Какво да разкажа, изселиха ни оттука и ни направиха апартаменти в Перник, до завода.
Набутаха ни по 5-6 семейства в две стаи
Той вече е забравил през коя година точно е станало това. Спомня си само, че преди 6 г. завинаги е напуснал панелния затвор в пернишкия квартал "Изток" и се е върнал да умре в родното Витошко. Нищо, че в къщата му няма ток. Дори и тогава дошли някакви момчета да го гонят. Аз обаче не им се дадох, хвали се старецът.
Когато става дума за правителствената резиденция, той вади снимка на една сърничка. Преди няколко години я намерил и опитомил, но хора от резиденцията я откраднали. За да я изядат я откраднаха, как им даде сърце, толкова красиво беше животното, разплаква се дядо Велин. После прибра снимката и започна да вика по име любимите си животни. От всички страни заприиждат кокошки, козички, котки. Само преди час се роди още едно яренце, вече успокоен се хвали старецът. Виждаш ли, животът продължава. То селото не е умряло, философски заключава дядото и се заканва, че някога Витошко пак ще го има. Само той не знае дали ще дошивее дотогава.
Posts
All Comments
